Пъзелът „Курск“ нерешим и до днес
На 12 август 2000 г. инцидентът можеше да провокира трета международна война
Каменна чайка с разперени криле стои неподвижно върху черен гранитен блок в санктпетербургското Серафимовско гробище. Това е един от многочислените монументи на 118-те съветски моряци, починали в Баренцово море при потъването на нуклеарната подводница " Курск " на 12 август 2000 година Едно от изписаните върху него имена е Сергей Дудко. Майка му София идва на гробището постоянно. Въпреки че са минали години, тя към момента не намира душевно успокоение, тъй като хората, виновни за най-голямата злополука в историята на съветската войска, в никакъв случай не бяха посочени. " За първи път държавното управление купува мълчанието на роднините ", писа тогава вестник " Новая газета ". А върху паметника са гравирани и думите: " Не се отчайвайте! ". Те са част от записките на лейтенант Дмитрий Колесников, които той прави, затворен като в капан в отсек на потъналата подводница.
" В края на века, през 1999 или 2000 година Курск ще се окаже под вода и целият свят ще го оплаква ", проророкува през 1980 година Ванга, знамение, останало завалено до гибелта на съветската подводница „ Курск “. Никой тогава не е и предполагал, че става дума не за град Курск, а за подводница, носеща неговото име. И че тя е видяла точно гибелта на атомния крайцер „ Курск “.
Преди 19 години на 12 август 2000 година в акваторията на Баренцево море потъва гордостта на съветския ВМФ по това време, считана за една от най-надеждните и най-добре въоръжени атомни подводници на планетата – " Курск ". Именно за това тя е избрана да изстреля неповторимото торпедо " Шквал ". Но вместо популярност следва покруса. Целият 118-членен екипаж на борда й умира.Според формалната версия подводницата потъва вследствие на гърмеж и пожар в торпедния ѝ отсек. Два поредни гърмежа оттекват през 2 минути и 15 секунди и са толкоз мощни, че са записани даже от сеизмографи на Аляска.
" Та какво стана с вашата подводница " Курск "? " Тя потъна ". Това са фамозните изречения от известния разговор на американския тв публицист Лари Кинг и съветския президент Владимир Путин на 22 август 2000 година Потъна - това е единственото нещо, което и в този момент е безусловно несъмнено за нещастието с подводницата, разиграла се преди 19 години
Трагедията с " Курск " се оказа и първият сериозен тест за новоизбрания президент Владимир Путин. Новината за гибелта й е една от първите, получени от него като държавен глава на Русия. " Аз дори не знаех, че там се организират съществени военни учения. Позвъни ми министърът на защитата и сподели, че сме изгубили подводница, само че сме наясно къде е и започваме работа по спасяването на хората. Не ставаше ясно, че се е случило нещо трагично, това се обясни по-късно...Трагедията на подводницата-това е проявяване на общото положение на армията и страната в оня миг ", споделя Путин.На 10 август 2000 година атомният подводен ракетен крайцер „ Курск ” излиза на учения на Северния флот. Сутринта на 12 август той нападна условно с крилата ракета „ Гранит ” ескадрила, водена от самолетоносача „ Адмирал Кузнецов ” и флагмана на флота атомния крайцер „ Петър Велики ”. Няколко часа по-късно подводницата е трябвало да довърши условния съперник с образователни торпеда. В назначеното време вместо придвижване на торпедото хидроакустичната уредба на крайцера „ Петър Велики ” изненадващо записва мощен тон, след което корабът е разтресен. Вместо торпеден удар следва гърмеж. Станала е една от най-големите нещастия във военната история на Русия - потъва подводницата " Курск.
На 15 август Главният щаб на морския флот публично оповестява за началото на избавителната интервенция. На 19 август на мястото на повредата идва норвежкият транспортен съд Normand Pioneer с английската миниспасителна подводница LR-5. Започва нова интернационална фаза на интервенцията по избавяне на екипажа. Норвежкият избавителен транспортен съд Seaway Eagle с дълбоководни водолази на борда се доближава към региона на злополуката на идващия ден. Започва вторият стадий на интервенцията, който се характеризира с взаимоотношение на избавителните сили на Северния флот с норвежките и английските спасители. Но опитите за избавяне на " Курск " и екипажа се оказват напразни. На 21 август в 17 часа началник-щабът на Северния флот публично удостоверява гибелта на екипажа на " Курск ". А на 22 август 2000 година президентът на Русия Владимир Путин с декрет афишира 23 август за ден на печал.
Още в първите дни след случая се нарояват голям брой версии и клюки по отношение на аргументите за гибелта на модерната подводница с един от най-хубавите екипажи. А в западната преса, а и в Русия, десетилетия по-късно не престават да разискват гибелта й и да слагат под подозрение резултатите от формалното следствие на Генералната прокуратура. Виновни не са открити. Комисията по следствието на нещастието остави единствено една версия - гърмеж на лично торпедо.
В хода на засекретеното до 2030 година съветско следствие на аргументите за потъването на подводницата се признава това, че е имало опция за избавяне на някои от оживелите членове на екипажа, само че се твърди, че има две аргументи за съветския отвод за незабавна помощ от НАТО – първата е, че по този метод биха се разкрили градивни и други тайни на една от най-модерните съветски подводници, а втората и много по-смущаваща е чисто психическа, т.е. че оживелите съветски моряци не биха икономисали истината за случилото се, което събитие от своя страна ще сложи света на ръба на нуклеарен спор с непредсказуеми последствия за цялото човечество. В поддръжка на различната версия за потъването на подводницата се сочи и невижданото посещаване на тогавашния шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ Джордж Тенет (за първи път шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ е на посещаване в Москва), вследствие на което е уговорена финансова отплата посредством обезсилване съветски дълг към Съединени американски щати и даване на Русия на нов заем от 10 милиарда $ при извънредно преференциални условия.
118 момчета умират под вода по време на повредата в нуклеарната подводница в Курск, 118 фамилии чакат истината, която в никакъв случай няма да схванат и която може да се окаже последният акт не на студена, а на ледена война. Но Бил Клинтън и Владимир Путин се съгласяват да затворят тази тематика. Съгласно известие, оповестено на 22 август, " президентът на Руската федерация Владимир Путин и президентът на Съединени американски щати Бил Клинтън съумяха да се спогодят за спокойно споразумяване след многочислени поверителни телефонни диалози ". Фрагмент от тази неразкрита истина може да бъде прикрит в малко известие, не повече от 10 реда, което се появява на 22 август 2000 година на уеб страницата на Pravda.ru. Съобщение, което в никакъв случай не е оповестено в печатна версия на изданието и съществувало във виртуалния свят на интернет единствено няколко часа. Текстът на призрачното известие е: " В събота, 12 август, случай в Баренцово море можеше да докара до трета международна война. За няколко дни светът беше на ръба и всеки неверен политически ход можеше да докара до замяна на нуклеарни офанзиви. За благополучие случаят е организиран дипломатически. "
На 26 юли 2002 година генералният прокурор на Русия Владимир Устинов афишира, че наказателното дело за гибелта на атомната подводница в Курск е прекъснато заради липса на закононарушение. За смелостта и героизма си при осъществяване на военния си дълг членовете на екипажа на нуклеарната подводница „ Курск “ са наградени с медал за смелост (посмъртно) с декрет на президента на Руската федерация от 26 август 2000 година, а капитанът на кораба, капитан I сан Генадий Лячин е почетен със званието Герой на Руската федерация (посмъртно). А фамилиите на жертвите получават обезщетение по 720 000 рубли, малко под 29 000 евро по тогавашния курс.
Каменна чайка с разперени криле стои неподвижно върху черен гранитен блок в санктпетербургското Серафимовско гробище. Това е един от многочислените монументи на 118-те съветски моряци, починали в Баренцово море при потъването на нуклеарната подводница " Курск " на 12 август 2000 година Едно от изписаните върху него имена е Сергей Дудко. Майка му София идва на гробището постоянно. Въпреки че са минали години, тя към момента не намира душевно успокоение, тъй като хората, виновни за най-голямата злополука в историята на съветската войска, в никакъв случай не бяха посочени. " За първи път държавното управление купува мълчанието на роднините ", писа тогава вестник " Новая газета ". А върху паметника са гравирани и думите: " Не се отчайвайте! ". Те са част от записките на лейтенант Дмитрий Колесников, които той прави, затворен като в капан в отсек на потъналата подводница.
" В края на века, през 1999 или 2000 година Курск ще се окаже под вода и целият свят ще го оплаква ", проророкува през 1980 година Ванга, знамение, останало завалено до гибелта на съветската подводница „ Курск “. Никой тогава не е и предполагал, че става дума не за град Курск, а за подводница, носеща неговото име. И че тя е видяла точно гибелта на атомния крайцер „ Курск “.
Преди 19 години на 12 август 2000 година в акваторията на Баренцево море потъва гордостта на съветския ВМФ по това време, считана за една от най-надеждните и най-добре въоръжени атомни подводници на планетата – " Курск ". Именно за това тя е избрана да изстреля неповторимото торпедо " Шквал ". Но вместо популярност следва покруса. Целият 118-членен екипаж на борда й умира.Според формалната версия подводницата потъва вследствие на гърмеж и пожар в торпедния ѝ отсек. Два поредни гърмежа оттекват през 2 минути и 15 секунди и са толкоз мощни, че са записани даже от сеизмографи на Аляска.
" Та какво стана с вашата подводница " Курск "? " Тя потъна ". Това са фамозните изречения от известния разговор на американския тв публицист Лари Кинг и съветския президент Владимир Путин на 22 август 2000 година Потъна - това е единственото нещо, което и в този момент е безусловно несъмнено за нещастието с подводницата, разиграла се преди 19 години
Трагедията с " Курск " се оказа и първият сериозен тест за новоизбрания президент Владимир Путин. Новината за гибелта й е една от първите, получени от него като държавен глава на Русия. " Аз дори не знаех, че там се организират съществени военни учения. Позвъни ми министърът на защитата и сподели, че сме изгубили подводница, само че сме наясно къде е и започваме работа по спасяването на хората. Не ставаше ясно, че се е случило нещо трагично, това се обясни по-късно...Трагедията на подводницата-това е проявяване на общото положение на армията и страната в оня миг ", споделя Путин.На 10 август 2000 година атомният подводен ракетен крайцер „ Курск ” излиза на учения на Северния флот. Сутринта на 12 август той нападна условно с крилата ракета „ Гранит ” ескадрила, водена от самолетоносача „ Адмирал Кузнецов ” и флагмана на флота атомния крайцер „ Петър Велики ”. Няколко часа по-късно подводницата е трябвало да довърши условния съперник с образователни торпеда. В назначеното време вместо придвижване на торпедото хидроакустичната уредба на крайцера „ Петър Велики ” изненадващо записва мощен тон, след което корабът е разтресен. Вместо торпеден удар следва гърмеж. Станала е една от най-големите нещастия във военната история на Русия - потъва подводницата " Курск.
На 15 август Главният щаб на морския флот публично оповестява за началото на избавителната интервенция. На 19 август на мястото на повредата идва норвежкият транспортен съд Normand Pioneer с английската миниспасителна подводница LR-5. Започва нова интернационална фаза на интервенцията по избавяне на екипажа. Норвежкият избавителен транспортен съд Seaway Eagle с дълбоководни водолази на борда се доближава към региона на злополуката на идващия ден. Започва вторият стадий на интервенцията, който се характеризира с взаимоотношение на избавителните сили на Северния флот с норвежките и английските спасители. Но опитите за избавяне на " Курск " и екипажа се оказват напразни. На 21 август в 17 часа началник-щабът на Северния флот публично удостоверява гибелта на екипажа на " Курск ". А на 22 август 2000 година президентът на Русия Владимир Путин с декрет афишира 23 август за ден на печал.
Още в първите дни след случая се нарояват голям брой версии и клюки по отношение на аргументите за гибелта на модерната подводница с един от най-хубавите екипажи. А в западната преса, а и в Русия, десетилетия по-късно не престават да разискват гибелта й и да слагат под подозрение резултатите от формалното следствие на Генералната прокуратура. Виновни не са открити. Комисията по следствието на нещастието остави единствено една версия - гърмеж на лично торпедо.
В хода на засекретеното до 2030 година съветско следствие на аргументите за потъването на подводницата се признава това, че е имало опция за избавяне на някои от оживелите членове на екипажа, само че се твърди, че има две аргументи за съветския отвод за незабавна помощ от НАТО – първата е, че по този метод биха се разкрили градивни и други тайни на една от най-модерните съветски подводници, а втората и много по-смущаваща е чисто психическа, т.е. че оживелите съветски моряци не биха икономисали истината за случилото се, което събитие от своя страна ще сложи света на ръба на нуклеарен спор с непредсказуеми последствия за цялото човечество. В поддръжка на различната версия за потъването на подводницата се сочи и невижданото посещаване на тогавашния шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ Джордж Тенет (за първи път шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ е на посещаване в Москва), вследствие на което е уговорена финансова отплата посредством обезсилване съветски дълг към Съединени американски щати и даване на Русия на нов заем от 10 милиарда $ при извънредно преференциални условия.
118 момчета умират под вода по време на повредата в нуклеарната подводница в Курск, 118 фамилии чакат истината, която в никакъв случай няма да схванат и която може да се окаже последният акт не на студена, а на ледена война. Но Бил Клинтън и Владимир Путин се съгласяват да затворят тази тематика. Съгласно известие, оповестено на 22 август, " президентът на Руската федерация Владимир Путин и президентът на Съединени американски щати Бил Клинтън съумяха да се спогодят за спокойно споразумяване след многочислени поверителни телефонни диалози ". Фрагмент от тази неразкрита истина може да бъде прикрит в малко известие, не повече от 10 реда, което се появява на 22 август 2000 година на уеб страницата на Pravda.ru. Съобщение, което в никакъв случай не е оповестено в печатна версия на изданието и съществувало във виртуалния свят на интернет единствено няколко часа. Текстът на призрачното известие е: " В събота, 12 август, случай в Баренцово море можеше да докара до трета международна война. За няколко дни светът беше на ръба и всеки неверен политически ход можеше да докара до замяна на нуклеарни офанзиви. За благополучие случаят е организиран дипломатически. "
На 26 юли 2002 година генералният прокурор на Русия Владимир Устинов афишира, че наказателното дело за гибелта на атомната подводница в Курск е прекъснато заради липса на закононарушение. За смелостта и героизма си при осъществяване на военния си дълг членовете на екипажа на нуклеарната подводница „ Курск “ са наградени с медал за смелост (посмъртно) с декрет на президента на Руската федерация от 26 август 2000 година, а капитанът на кораба, капитан I сан Генадий Лячин е почетен със званието Герой на Руската федерация (посмъртно). А фамилиите на жертвите получават обезщетение по 720 000 рубли, малко под 29 000 евро по тогавашния курс.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ